Наръчник с инструкции

За ползване на мотивационния уеб-портал

УСЪВЪРШЕНСТВАЙТЕ СЕ
www.self-trainer.eu

Project CODE – Competence Opportunities for Digital Employment, 217-1-414

Този наръчник е разработен, за да бъде в помощ на участниците в проекта и съдържа следнитедва раздела:

• Мотивационни принципи в обучителния процес
• Инструменти за прилагане на мотивационните принципи

В този уебпортал са използвани принципи, базирани на Фокусираните към решения и ресурси психологични подходи, системната философия и авторски разработки, свързани с начините за изграждане на ефективна комуникация с учещите се участници в проекта за повишаване на интереса и мотивацията за учене и развиване на умения. В него са включени емонстрационни материали, които показват как де се използват отивационните инструменти, както и упражнения за самостоятелна работа от страна на професионалистите, които водят обучения, както и от самите участници в обучението.

За въвеждане на повече яснота в описанието на процеса на използване на мотивационните инструменти се използват следните термини:

Обучител – обучаващ професионалист, който има достатъчно професионални знания и умения в конкретна област /в случая – графичен дизайн/, както и добър педагогически опит по отношение на това как да предава своите професионални умения.

Обучаем – човек който заявява интерес и желание да овладява и стабилизира умения в конкретна професионална област /в случая – графичен дизайн/.

Психологическите мотивационни инструменти могат да се разделят условно на две категории:

1. Инструменти за мотивиране, които обучителите могат да ползват в комуникацията си с обучаващите се и
2. Мотивационни инструменти за самостоятелна работа на обучаващите се

Психологическите мотивационни инструменти са разработени, съобразено с индивидуалните различия и нужди и се подчиняват на следните принципи:

• Мотивацията е строго индивидуален процес
• Нещата, които мотивират един човек, не мотивират друг човек
• Мотивацията на един човек се променя във времето.
• Един човек се (само)мотивира най-много, когато сам изгражда процеса на учене
• Един човек се (само)мотивира повече, когато самостоятелно и в детайли планира развитието на ресурсите си и изграждането на собствени умения.
• Един човек се (само)мотивира по-добре, когато самостоятелно контролира процеса на учене.
• Един човек се (само)мотивира по-добре, когато самостоятелно определя стъпките за своето обучение.

Всеки един от обучаващите се има своя индивидуална представа за това как, по какъв начин и на какви стъпки да се учи, за да постига успехи. За да се подпомогне този процес, работата на обучителите по проекта е да се научат да подкрепят обучаващите се по подходящ начин, така че да стимулират тяхната активност и инициативност. Това може да се получава като се изгражда конструктивен комуникационен процес между обучител и обучаващ се, който от своя страна изисква:

• фокус на интереса от страна на обучаващия към ресурсите и уменията, които обучаемият има и проявява.
• фокус на интереса от страна на обучаващия към това какви ресурси и умения обучаемият иска да развива.

Използването на недирективни психологични техники и провокиране на интереса на обучаемия става, когато обучаващия по-скоро задава въпроси към обучаемия, вместо директно да изисква неща от него/нея и да представя формулировки и поставя условия на учене. Необходимо е обучителя да владее умението на задаване на подходящи въпроси, както и да притежава умението да провокира обучаемия сам да си задава въпроси, които да изграждат и поддържат мотивационния процес. За да бъде един въпрос добър е необходимо да притежава следните характеристики:

• Да е важен, полезен и да има смисъл за конкретния момент
• Да изисква замисляне/мислене преди да му се отговори
• Да не предразполага към/не позволява автоматични отговори
• Да води до ново знание или разбиране
• Спомага сегашни и бъдещи действия;
• Да дава възможност за няколко отговора
• Отговорите му водят до нови въпроси

Когато обучаемият има свободата и възможността да конструира /подпомогнат от обучителя/ собствения обучителен процес, въз основа на навременни въпроси и отговори е много по-вероятно той да е мотивиран към дългосрочно участие в процеса на собствено професионално развитие. Като този процес се оформя в два етапа:

• Подбор на подходящите кандидати за обучение.
• Професионално и психологическо развитие на избраните кандидати за обучение.

Разработените мотивационни инструменти могат да бъдат използвани във всеки от етапите по проекта. Те подпомагат ученето и професионалното развитие на обучаемите (и обучителите) в дългосрочен аспект и изграждането на устойчивост и подходяща нагласа за учене

/ за обучаващи/

Най-общо, за изграждане на ефективност при действие и конструктивна комуникация, процесът на мотивиране за въвличане на обучаемите в обучителните ангажименти е необходимо да съдържа следните стъпки /елементи:

1. 1.Мислене / обмисляне
2. 2.Задаване на въпрос
3. 3.Структуриране на отговор/отговаряне
4. Активност – извършване на дейности
5. 5.Наблюдение на активността / дейностите
6. Изработване на обратна връзка
7. Повторение

В тази връзка е важно да се обърне внимание е следните моменти за ползотворно осъществяване на стъпките:

Всяка от стъпките е самостоятелна и е необходимо да се осигури достатъчно време за нейното осъществяване. Няма строга последователност по отношение на това коя стъпка след коя да бъде осъществена, но е важно всички стъпки да бъдат включени в мотивационния процес. Важно е също, всяка от стъпките да бъде обсъждана при възможност за подобряване на стратегията на планиране на бъдещи действия.

• Стъпки 1 – 3 могат да бъдат повторени няколко пъти преди да се премине към стъпка 4.
• Времето за изпълнение на стъпка 4 се определя от обучаемия.
• На определени етапи по време на изпълнението на стъпка 4, могат да с включат и повторят стъпки 1 – 3 за катализиране на мотивационния процес.
• Изпълнението на стъпка 5 е нужно да се съобрази така, че да подпомага изпълнението на стъпка 4.
• На бива да се допуска стъпка 5 да пречи на осъществяването на стъпка 4.
• Стъпка 6 се изпълнява след като е отделено достатъчно време за осъществяване на стъпка 4.
• Стъпка 7 помага за затвърждаване на процеса на учене.

След осъществяване на всички стъпки, целият процес може да се повтори в друга област, тема или за мотивиране към овладяване на друго умение.

В случай на допълнителни въпроси, можете да се обърнете към авторите на проекта. Техните координати могат да бъдат намерени на https://self-trainer.eu/initial-motivational-interviewing/

Първоначално мотивационно интервю на кандидати за обучение в графичен дизайн

Полу-структуриран подход

/за обучаващи/

За успешно стартиране на работния процес, първата основна задача на обучителя е да подбере такива обучаващи се, които да могат добре да се справят с учебния материал, вдъхновено да следват процеса на учене и по-дълго да поддържат своята мотивация за учене в областта на графичния дизайн. Предложения начин, по който по-успешно може да се осъществи тази стъпка се нарича –първоначално полу-структурирано мотивационно интервю за подбор на млади хора, които да имат позитивна нагласа за учене в сферата на графичния дизайн.

Когато се извършва процес на набиране и подбор на кандидати за обучение в графичен дизайн е добре да се съблюдават няколко принципа:

• Да се показва уважение и зачитане индивидуалните особености на кандидатстващия
• Да се има предвид, ча както обучителят има изисквания, така и обучаемия има своите изисквания
• Да се създадат добри условия за провеждане свободен разговор, в който кандидатът за обучение по цялостно и пълноценно да може да представи себе си.

Спазването на тези принципи ще подпомогне на обучителя да направи добра преценка за това – доколко кандидатът е подходящ за включване в обучение по графичен дизайн, осигурено от проекта.

Стъпките за провеждане на интервю могат да се видят в демонстративните видеоклипове за интервюиране на кандидати в уебстраницата на адрес: https://self-trainer.eu/videos/

Идеята за полу-структурирано мотивационно интервю е свързана с това, че ако интервюиращия следва предварително изготвена структура на интервюиране, това в голяма степен би блокирало комуникационния процес. Използването на степен на свобода в процеса на интервюиране дава възможност за обръщане на ролите и освобождаване на интервюирания самостоятелно да задава въпросите и да търси отговори в присъствието на интервюиращия. Ролята на интервюиращия е по-скоро да насочва и управлява комуникационния процес по време на интервюто, отколкото да се намесва със свои предварително подготвени въпроси и твърдения. Така изградения изследователски процес по време на интервюто дава възможност за по цялостно разгръщане на мотивационния потенциал и представяне на индивидуалните налични и потенциални умения от страна на кандидатстващия.

Като подход на интервюиране е добре да се следват няколко практически правила като:

• В самото начало на интервюто е необходимо кандидатът да бъде предразположен с няколко въвеждащи въпроса и да бъде поканен да разкаже за себе си – в посока какво прави добре, какви умения притежава до момента, до каква степен ги е развил, какви постижения има – в която и да е област от живота.
• Както обучителите имат въпроси по отношение на професионалното развитие, така и обучаемите имат свои въпроси (които често се притесняват да задават). В подобна ситуация, мотивационната задача на обучителя е да провокира задаването на собствените въпроси на обучаемия. Като втора стъпка в процесът на интервюиране, кандидатът може да бъде поканен да разкаже какви въпроси си е задавал напоследък, кои от тези въпроси са свързани с бъдещия общ работен процес и да определи кои от въпросите, които си задава могат да са от полза по отношение на ученето и в каква степен.
• Като следваща стъпка – в случай че кандидатът не може да формулира собствени въпроси, интервюиращият може да използва въпроси, които предварително е подготвил, както и такива въпроси, които възникват в процеса на интервюто. Интервюиращият може да ползва и предварително формулираните примерни въпроси, които може да намери в уебстраницата self-trainer.eu  – в секцията Initial motivational interviewing.
• Като завършваща стъпка в мотивационния процес е важно да бъдат определени и уточнени индивидуалните цели по време на обучението, общите цели, както и отговорностите на обучаемия по време на целия обучителен процес.

Важно е по време на интервюто кандидатът да бъде поканен няколко пъти да изкаже или формулира собствени въпроси, ако има такива и да му/и бъде предложено време самостоятелно да отговори на тях. Изказването на собствените въпроси на кандидатите на глас е важен мотивационен принцип, който се използва във фокусирания към решения и ресурси подход за повишаване на собствената активност.

Инструмент за планиране на индивидуалното развитие

/за обучаеми/

Процесът на обучение е свързан с овладяване на умения и развиване на способности. За да протича по-гладко е важно да бъде обмислен предварително (както от страна на обучителите, така и от страна на обучаемите) и да бъдат разработени стъпки за неговото по-ефективно осъществяване.

Когато използват секцията „Интерактивни ситуации“ обучаемите ще имат повече яснота за това в каква посока да полагат усилия и да инвестират време, и какви умения и способности да развиват, които да им бъдат полезни.

За да може този психологически инструмент да върши работа е важно са се спазват следните практически стъпки:

1. Да се определи умението, което ще бъде развивано. В самото начало не е нужно то да бъде изключително детайлно и добре конкретизирано, но е важно да се даде име и опише какво представлява това умение. Конкретизирането на умението се случва в процеса на работа.
2. Да определи по скала от 0 до 10 в каква степен описаното умение вече е развито/ако има такъв момент/. Не е важно толкова коя е степента, колкото да се очертае предстоящия път и стъпки за развиване на съответното умение като се използва скалата. Това ще спомогне за конкретизиране на бъдещите действия. Не е нужно да се търси максимална степен на развиване на съответното умение /поне в началото/, но да бъде определена онази степен на овладяване на умението от страна на обучаемия, която ще помогне за постигането на самостоятелност при използване на това умение.
3. Да се определят ползите (мотивационен процес) от овладяване на избраното умение в съответната степен. Колкото повече ползи са дефинирани, толкова повече мотивацията за овладяване на съответното умение ще е по-силна.
4. Да се набележат хора, които ще подкрепят развиването на съответното умения. Индивидуалното учене е социален процес и когато около обучаемия има хора, които го подкрепят, това би засилило мотивацията за учене.
5. Обучаемият да опише какво ще прави, когато постигне овладяване на съответното умение в достатъчна степен. Тази стъпка е важна, за да може да се изгради представа за бъдеща картина на действие след овладяване на умението.
6. Важно е обучаемият да помисли за стъпките, които е необходимо да осъществи за да овладее умението и да ги разпише на хартия. Това би спомогнало за съставяне и следване на конкретен план за овладяване на съответното умение.
7. И тъй като ученето не е процес с „Начало“ и „Край“, след като овладее избраното умение в достатъчна степен, обучаемият може да избере кое ще бъде следващото умение, за което ще положи усилия да овладява и да повтори описания процеса.

Всяка от тези стъпки може да се разбие на части и да се изработят под-стъпки, което би улеснило овладяването на умения. Натрупването на информация по отношение на овладяването на различни умения, оформя карта на собственото развитие на обучаемия. Тази карта представя индивидуалния стил на учене и може да бъде полезна за други обучителни дейности.

Важно е да се избира и работи само по едно умение за определен период от време, за да не се създава хаос и объркване по отношение на поетите ангажименти и предстоящите активности.

Самомотивационен инструмент

/за обучаеми/

„Стъпки към успеха“ представлява инструмент за самостоятелна работа, който може да се използва по време на обучителния процес, както от обучаващите се, така и от техните обучители. Тъй като мотивацията представлява процес, който е необходимо да се поддържа, „Стъпки към успеха“ помага на хората, които използват този инструмент да развиват стари или откриват нови области на интерес, които да поддържат мотивацията за учене и собствено усъвършенстване.

Този мотивационен инструмент е разработен в два варианта – електронен и хартиен. Това помага обучаващите се да го ползват според техните предпочитания. Не всеки желае да стои непрекъснато пред компютъра, за да поддържа своята мотивация. В този смисъл – участникът в обучението може да използва „Стъпки към успеха“ на хартиен вариант и да извършва самостоятелна работа където и да е, в удобна и предразполагаща за самостоятелна психологическа работа ситуация. Това помага за по-пълноценното осъществяване на процеса:

• МИСЛЕНЕ / ОБМИСЛЯНЕ НА УСЛОВИЯ /Самостоятелна психологическа работа/
• ЗАДАВАНЕ НА ПОЛЕЗЕН ВЪПРОС /Според описаните в мотивационните принципи критерии/
• ОТКРИВАНЕ НА ДОБЪР ОТГОВОР /Подпомагащ бъдещи действия/
• ДЕЙСТВИЕ, ПРОВОКИРАНО ОТ ОТГОВОРА/ИТЕ
• ПРЕГЛЕД НА ПОСТИГНАТОТО  

Този процес може да се случва понякога, често или непрекъснато. Но важно е да се случва на време – да не се отлага. По този начин няма да бъде позволено процесът на учене да бъде обърнат – първо действие и после въпроси и обмисляне на преживяната ситуация. Последното би развивало по-скоро реактивен подход за справяне с трудности и към ученето, което би провокирало нагласата на пасивност от страна на обучаващия се.

Опитът показва, че се постигат много добри резултати, когато използващият „Стъпки към успеха“ отделя време да мечтае, фантазира, представя постиженията (постигнатите цели). Това са важни психологически процеси, които съпътстват креативното мислене и собствената проактивност. Затова обучаващият се е добре да следва процеса, описан по-горе и да затвърждава навици в този посока.

„Стъпки към успеха“ има свои логическа и психологическа последователност, които е добре да се следват. В случай, че използващият този инструмент има затруднения при стартирането, може да ползва помощните въпроси, които се намират на https://self-trainer.eu/helpdesk/ , а също така да се обърне към авторите на „Стъпки към успеха“.

Обобщение

Представените мотивационни инструменти могат да се ползват като заедно, така и поотделно. Те са част от цялостния процес на (само)мотивиране на обучаемите. За да могат тези инструменти да вършат работа е важно да се спазват принципите, които поддържат и развиват мотивацията. Заедно с това е важно да се следват няколко практически правила за по-ефективно прилагане на мотивационните инструменти на практика:

ДОБРОВОЛНОСТ – Инструментите се използват само при желание от страна на обучаемия. Всяко задължаване и насилване за употреба не е позволено и би имало обратен ефект.

НАВРЕМЕННОСТ – Инструментите се използват тогава, когато обучаемия прецени, че е подходящо като период от време. Предварителното определяне на дати и периоди не винаги е добър мотиватор за постижения.

КОНФИДЕНЦИАЛНОСТ – Мотивационните инструменти са разработени за самостоятелна работа. В случай, че ползващия ги не иска да ги сподели, а предпочита неговата работа да остане лична, има пълното право да запази всяка активност в това отношение неразкрита.

СЪДЕЙСТВИЕ – В случай на нужда и желание, всеки от участниците в проекта може да се обърне към авторите на инструментите за съдействие, консултация или даване на допълнителни насоки за работа.